Кръвта на цветята

„Прекрасна приказка за любовта, за предаността, дружбата и семейните ценности, истински шедьовър.“
Ю Ес Ей Тудей

Средновековен Исфахан от 20-те години на XVII век – златното време на иранската култура и изкуство, – изумителен град с минарета, в които се оглежда небето, с ярки багри, примамливи ухания и вълнуващи хора. Именно този пъстър свят на екзотичния Изток от времето на шах Абас е колоритният декор, където едно талантливо момиче трябва да се пребори със съдбата, която не е много благосклонна към него.

Дори когато житейските перипетии запращат неназованата героиня на дъното, дори когато трябва да изтърпи много болка, вкуса на немотията и жилото на униженията, тя – открита, чиста, устремена – успява да се пребори за щастието си, което за всеки от нас е различно и невинаги се вмества в уютния дом с грижовен мъж и сигурни дни.

Насладете се на този горчиво-сладък чувствен разказ за творчеството и независимия дух, за традиционните занаяти и превратностите на съдбата, която сплита нишките на живота ни в рисунък, не по-малко пленителен и ярък от персийските килими, които с много вещина и въображение тъче неназованата героиня.

♦  ♦  ♦

Анита Амиррезвани е родена през 1961 г. в Техеран, Иран. Когато е на две години, майка ѝ я отвежда в Сан Франциско, където Анита израства и живее и досега, макар че често посещава баща си и своята родина Иран. Работи върху „Кръвта на цветята“ в продължение на 9 години. Преподава творческо писане и сътрудничи като журналистка на редица издания, свързани с културата и с танцовото изкуство.