Индже

Този век не роди герои. Роди хора, принудени да избират между грях и робство.

Човек от раждането до смъртта си следва своята тънка нишка – онази, която Бог му е отредил. Върви по тънкия конец на живота и разбира или не, но с всяка своя стъпка изпълнява волята на Онзи, що е на небето, и оставя след себе си нещо за бъднините. Цял живот Индже бе следвал пътя, който му бе отреден – тежък, кръвопролитен, самотен и властен, и се бе чудил защо на него се бе паднала тази тежка участ. Да бъде силен и могъщ и в същото време низвергнат и прокълнат от своите.

Беше сякаш писано именно този окъпан в кръв кърджалия да се преобрази в осветен от народната памет закрилник, да се възвиси до идеята за свободата и саможертвата.

Това е Индже. Нито бял, нито черен. Не напълно добър, но и не напълно лош.